ПОДИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; подивя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Разг. Дивя се, чудя се известно, кратко време; почудвам се. — Не, ти все пак ми обясни на мене кой в нашето .. съвремие си купува каруца и кон — продължаваше да държи на своето си Иван, а баща му го поизчака да се подиви още малко. Ал. Томов, П, 45. Подивили се бабите на балконите, целунали поред иконите, сторили по девет поклона на мощите. О. Василев, ЖБ, 328.
2. Диал. Започвам да се чудя; зачудвам се2. Па са майка му подиви / къде си Гьорги да даде / и на какъв ми занаят. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 75. Заправила се Узункюприя — / дене я правят, а ноще пада. / Подивиле се девет майсторе / какво да прават, та да не пада. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 52.